Под краката ни ври. Ще ви разкажа една лична история, за която се сещам след последните изявления на Местан: Преди години купихме папагал на сина си. Говорящ. Оказа се, че страда от клаустрофобия и го оставихме да си лети свободно из къщи и да се прибира в клетката, когато си пожелае. Ако затворим вратичката, той падаше по гръб и изглеждаше умрял. Щом го извадим, нищо му няма. Та, каца си той, където му се прииска. Каца и на радиатора. Пари му. Цвърка, вдига краче... Ту едното, ту другото, а не се сеща, да се махне от радиатора и да кацне другаде. Но пък, сещаше се да си играе с парите. Те седяха върху гардероба и всеки можеше да си вземе, когато му потрябват. Нашенецът се научил да си взима и да си ги трупа на " влог", пускайки ги зад гардероба. Не взимаше по-дребни банкноти от 10 лева. Ние забелязахме, че изчезват пари и обвинихме децата, но... Когато продадохме къщата и тръгнаме да изнасяме багажа, " сейфът" на Коко лъсна! Разказвам ви това, защото и сега се получава същото. Ние, като народ, толкова искахме свобода! Имаме ли я? Не. Просто ни отвориха вратичката на клетката. Сега всеки може да влиза и излиза когато пожелае. Който не може, поради лични причини, обективни няма, често получава пристъпи на клаустрофобия и лежи като умрял на дъното на клетката. Много от нас, страшно много, са кацнали на не подходящо място / то не останаха подходящи, достъпни за масите /. Пари им под краката, но не отиват на друго, а само сменят крака и цвъркат! Все някъде трябва да кацнем! Трябва да работим, за да ядем, да имаме покрив! Основните си нужди да задоволим и децата си да отгледаме! Но, където и да кацнем - пари! Все е на някого, който го използва за свои си нужди и ние трябва да платим лукса, да се опрем там! Плащаме си! От избори на избори! Плащаме си, като ни санкционират чрез глоби, не пълни заплати, половин щатове, не внесени осигуровки, даже и задържане на пълните заплати. Плащаме си, като ни изкарват от домовете ни заради ипотеки. Много начини има и всичките се използват! Сега, обаче, ресурсът намалява! Изведнъж нашите избраници и домакини се оказват в ролята на нашия Коко. Вече не им е удобно статуквото и искат да го сменят! Уж, защото ние искаме това! Ние цяла година крещяхме това си искане и никой не ни обърна внимание! Местан го изговори тихо веднъж и държавата се разклати! Защо? Защото ние, народът, суверенът, не сме фактор! Ние сме птицата, която забавлява собствениците си! Виж, когато те се скарат, става вече лошо. Почват да си делят имуществото! Къде, при кого ще остане птицата? Дали пък няма да я продадат на друг?
Сега гледаме как се карат за дял. Ние пак не участваме. Ние чакаме резултата. Защо? Птичи мозък ли имаме?