Не знам за хвалба ли е, или не, но имам много силно чувство за справедливост. Ако питаш хората, всеки ще каже, че такова животно няма. Също както няма и истина! Ама... Аз казвам: Има! И, още как! Това, че не ги виждат, означава само, че са заорали, или закопани толкова дълбоко под тяхното ниво, че им изглеждат сюр реалистични, както например Бог!
  Ето, например, справедливостта! Тя би следвало да е принципно понятие, което да се защитава от законите и прилагащите ги институции. Да, ама не! Оказа се, че това е лично понятие и усещане. И, всеки си търси своята справедливост, независимо от другите и е недоволен от законите, защото, те пък защитават справедливостта на тези, които могат да си я позволят! Ехааа! Право по поръчка! По категория! И, вече никой не се пиртеснява да признае, че право-съдие не е съд за право, а съд на правото! Чие право? Имаше един виц: Свети Петър седял на портите и отсъждал кой праведен, кой не е и от там, кой за Рая, кой за Ада. Явили се двама кандидати и те били смъртни врагове. Единият сложил торбичка с пари в дланта на Светията и казал: мое е правото, а той го пагази! Другия сложил торбичка в другата му ръка и казал същото. Свети Петър сравнил тежестта на двете торбички, вдигнал по-тежката и казал: този е в правото си и отива в Рая. А, ти отиваш в Ада. Твоето право не тежи! Днес, Темида е в ролята на Свети Петър, но за жалост, макар въоръжена с томове закони,наредби и какво ли не, отсъжда по същия начин.Като започнеш от правото на държавата, която се оказа с по-лека торбичка от политиците, олигарсите, монополите, " тъмните, могъщи субекти" наричани за по-лесно " мафиоти... Минеш през различните обръчи, големи, средни и малки фирми, които също си мерят " торбичките" и стигнеш до човека. Оня малък, невзрачен човек, дето трябва да се осланя на полиция и правосъдие, да му отмерят право и да му го защитят. Той хубаво се осланя, ама... Не му се отмерва право. Не му се защитава! За това и така наречаната " конвенционална" престъпност, престъпността срещу човека избуява безнаказано! Сега щели да я борят! Малеее.... Чак не мога да си представя такова нещо! Хората ще спят спокойно, че няма да им разбиват през нощта имота и да им отмъкват имуществото! Че няма да ги пребиват за нищо! Че няма да ги мачкат както си искат и те да са беззащитни! Приказки съм чувала през годините много! Приказки, ще рече: обещания, обяснения, оправдания... Ама... то само с приказки ако ставаше...Щяха да сложат юзда на медии, политици и блогъри, които тиражират непотвърдени обвинения срещу когото и да било, сривайки репутацията на хората! Щяха да бъдат осъдени ония, дето навират микрофони и камери едва ли не в лицата, в чаршафите, в хладилниците на хората, за да задоволят любопитството и мазохистичната завист на масите! Нямаше да се осмеляват да плюят безнаказано по институциите и по техните шефове! Законът, щеше да ги държи тия шефове с чисти ръце и съвест! Ама, тя и съвестта е на онази плоскост! При Бог, справедливост и истина! Сиреч, при нас, в окопа, ги няма! Има един филм, който от доста време върви. " Живите мъртви"! Та, нас ни направиха такива! Живи мъртви, хранещи се  със все още живите живи! Те са изчезващ вид и ния търсим да открием такъв, та да го изядем и зомбираме! Да стане един от нас! Сега се точат на Президента! Как смее да е още жив?! Ако го зомбират, не знам къде ще намерят друг такъв. Пак казвам: живи не останаха!
  На скоро трябваше да обяснявам, какво е истина и дали има такова нещо. Казвам аз, че всеки си има своя истина, ама има и една абсолютна такава. А, те ми се гаврят: какво? Събираш всички истини и получаваш абсолютната? Сега обяснявам и тук, защото не мисля, че всеки си дава сметка за абсолютните неща. За тези, дето са на онази плоскост, от която отдавна сме изпаднали. Не събираш истините на индивидите със знак плюс. Подреждаш ги като пъзел. Когато пъзелът се подреди, виждаш цялата истина. Дори и да изпадне парченце, от останалата картина добиваш представа за нея и не можеш там да пъхнеш друг елемент! Просто, защото не пасва! Същото важи и за правото! Кой колко право има и до къде стига то? Според демокрацията, всеки има лични права и те свършват там, където започват правата на другите. А, на практика? Да вземем спора за пушенето! Къде и до къде са правата пушачите, на не пушачите, на бизнесмените, свързани с този порок? Май има соломоновско решение: Личното пространство е неприкосновено! Де да беше! Всеки човек си върви с едно супер лично пространство. То е поне метър около физическото му тяло. Никой няма право без разрешение да навлиза в него! Но, папарците го правят! И, когато си изпатят от това, успешно осъждат жертвата си. Има едно по-широко лично пространсто: това на личен живот и отношения. Ама и то не е неприкосовено. Точно от там се вадят компромати и се унищожават реномета, семейства, живот! И, стигаме до общото право. То, такова нещо няма. Има съвместяване на лични права в общите пространства. И пак редим пъзел. Тези, които са съвместими остават в един модул. За несъвместимите се правят различни модули. Дори да са на обща граница, тя ги разделя и те не си пречат. Да, ама сега, не пушачите не искат граница! Искат общ модул, а пушачите да изчезнат от общите пространства! И, не за друго, а защото преди този закон, пушачите са обсебвали модулите на не пушачите! Чист ревашизъм! Пушенето не е едствената проява на отнемане на чуждо право и отменяне на граници. Така стоят неща и със пристигналите от малки населени места в по-големи. Сблъскват се правата на стари и нови жители. На работодатели и наети, на потребители и предлагащи стоки и услуги.... Да не изреждам, защото са много. И, всичко това, защото не се признава граница между субективните права в общите пространства! А, голяма част от живота ни минава там! В общите пространстав! С общите отношения и зависимости. Казват, че сме най-недоволната, най-мрънкащата нация! Вярно! Причината е в това! В заграбените лични пространство и право! Всеки се чувства ограбен и незащитен от закона. Беззащитен, защото законът си прави пас, но ако той се защити, законът го погва реално!
  Такива ми ти мисли в неделния ден ме тормозят. Като един егоист, аз ги стоварих на вас. В крайна сметка, това е полезно и за мен, и за вас. Само, ако ги осмислите и изводите превърнете в реалност.
  Утре е понеделник. Мога да ви пожелая съвсем нова седмица! В смисъл: ново мислене, ново отношение към нещата и много успехи в новите начинания! И, в старите дейности, разбира се, но по нов начин!