Вчера ми беше крив ден. Днес, не толкова. За това и пиша днес. Натрупаха се важни теми през тия няколко дни. Уж, по тях се работи, а в същност - нищо. Не знам, от вън на вътре ли да започна, или обратно...
   1/   Айде, от вън. САЩ и Русия се договорили, как да изземат оръжието от сирийския режим и да го унищожат. До една седмица, то трябва да е предадено доброволно за унищожение. Тъййй... Ами, оръжието на бунтовниците и на терористичните групировки? То никак не е малко. Кой и как контролира употребата му? Изобщо, контролира ли се? Моят отговор е НЕ. Отговорността за това, че има толкова и страшно, опасно оръжие в ръцете на хора, над които не се упражнява контрол е на тия държави, които сега търсят начин да си го вземат и унищожат. Най-сетне проумяха, че не зависи от тях срещу кого ще го използват! Хуманната страна за сирийският народ не е била на фокус, когато са порадавали, или подарявали това оръжие.
   2/ Барозо коментира проблемите на България и твърди, че не е било грешка приемането ни в ЕС. Наистина? Той твърди, че все пак у нас е имало реформи, макар да са нужни още много и тежки такива. Замислих се, какво пък толкова сме реформирали? И... Ето: селското стопанство е унищожено. На негово място има самораслеци, които се борят за оцеляване. За това, на трапезата ни има агро продукти от цял свят и ако има нещо българско, то е екзотика. Мил спомен. Мил спомен са и големите промишлени предприятия, които даваха хляб на цели градове и околните им села. Сега, оцелелите са руска собственост, или са пред фалит. Източени. Огромни територии вече запустяват, а народът се тълпи в няколко града, в които все още има работа. Имотите губят стойност и вече не могат да се осребрят. Не е и ефективно да се поддържа комуналната и пътна система в тези региони. За това и са оставени на доизживяване. Живите градове се задъхват. Няма жилища за всички, пътищата не могат да понесат трфика, престъпността расте и става все по-тежка... Станахме горди и свободни граждани. За това учителите загубиха реномето си и всеки ден са подложени на унижения. Образонавието падна до сташно ниско ниво. Децата на имотните тръгнаха да учат навън. А! Да! Плод на реформата ни са класата на супер имотните и супер безимотните! Между тях - бездна!  С всяка година, безимотните и малоимотните се умножават, а имотните, макар да увеличват имотите си, намаляват по брой. То, и народът, като цяло намалява. 5% годишно. Казват, че по прогноза, през 2060-та ще сме намалели с 2 милиона, а повече от половината населене ще е над 65 годишна възраст! Като приспаднем малкият брой деца, колко ли хора ще работят? Ще има ли пенсии? На колко години ще се придобива право на пенсия, ако все още го има това право тогава? Сдобихме се с престъпност! Всякаква! По вид, тежест, възраст на престъпниците... Сдобихме се със сив сектор. В него има всичко. Държава в държавата. Не е ли това мафия? А, да, понякога си признаваме, че имаме такава. Имаме си и картели и монополи, като в цивилизования запад! Значи, прав е Барозо. Все пак, реформирали сме се, ама, в негативна посока. Забравих за здравната реформа! Вече умираме доволни от скъпото обслужване, ако успеем да си го позволим. Ако не, просто си умираме. Разликата е в думата " доволни". Като гледам тия реформи, чудя се, какви още чака Барозо. И, дали ние ги искаме?! Иво Прокопиев заявил в пред австрийски вестник, че у нас има фасадна демокрация. Прав е! Преди това имахме фасаден социализъм, фасаден комунизъм... Правото ни е фасадно, икономиката и политиката ни са фасадни... Изобщо, ние сме спецове по фасадите!
   Чудя се, кога ще слезем от фасадното скеле и ще започнем да си ремонтираме сградата от вътре. Наистина да я ремонтираме, а не само да прикриваме проблемите И. Водени от знаещите и можещи в кавички политици, за 24 години направихме сградата си опасна за живеене. Всеки момент тя ще се срути и ще ни затрупа. За отва и се дразня от псевдо оптимизма и добрият психо тонус, който мнозина демонстрират, сякаш, не ги интересува надвисналата опасност! Или, аз просто съм прекалено чувствителна? Тц! Не мисля...