Ей! Ще си умра като грозна, зла бабичка, ако успея да стана бабичка! До като учех, ми втълпяваха и то доста успешно, че трябва да съм скромна, трудолюбива, ученолюбива, да не съм кариеристка... Все такива, хубави неща! Знамето, Герба, страната, народа... Неща святи. Бе, какво ни пиле окълва, да си сменихме режима! Ама и аз как скачах! Какви речи държах! Майко мила! Пък то, какво стана! Уж вече можем да ходим на вякъде, без да ни гръмнат в гърба на границата, пък не ни щат на всякъде. Връщат ни хората с техен транспорт, че и джобни им дават! Уж сме свободни! Живеем в демокрация и можем свободно да се само изявяваме! Пък то, изчегъркаха ни и трохите между зъбите! "Къде е моят завод" се пееше в една песен преди време. Сега пеем пак една стара песничка: " Работа насам - няма! Работа - натм! Работа си търся, за да се наям!". За да не ви изглеждам песимист, все още може да се млошат нещата! Не сме започнали да си плащаме, за да работим! Но, пък, трябва да се чувстваме мнага виновни! Мен, например, много ме е срам, че хладилникът ми не е "Мраз", а " Краун", колата ми не е " Москвич", а " Ланча", че имаме мобилни телефони и плазмен телевизор. Значиии Умирам от срам! Имам пари за такива екстри, пък нямам пари за по-високи здравни и пенсионни вноски! Рева, че съм бедна, вместо да съм доволна, че мога да си сложа 3 пъти на ден храна на семейството! Значи, не сме най-бедните, а само мрънкаме! Как не ни е срам! Да имаме 3 сметки от по 1000 лева! Малко ли са ни! Лихвата да се обложи! На тая наша икономика пари И трябват! Да се завърти! Как тъй, ще живея от лихвата на тия 1000 лява и няма да платя данък! Срам! Пък и съм тъпа, тъпа, тъпа! За какво са ми повече пари, като не знам какво да ги правя! Я, да ги дам на Каролев, На Дянков, на Хърсев... Бе, да ги дам на някой умен човек, да ми покаже как се уважават пари! Пък аз, да седна и да се замисля: Искам ли АЕЦ Белене, или не искам! То, хубаво, ама като гледам подписката, не виждам къде да си напиша отговора. там не ме питат за Белене, а искам ли ядрена енергетика! Пък дали да отговоря песменно, или онлайн? Ами, като ме е срам да призная, че имам компютър и ползвам интернет! Я, ще си запаля една цигара, ще изпия едно кафе, дано да се поуспокоя! Да, ама и от това трябва да ме е срам! Трова другите! Смърт! Смърт за пушачите! Те са най-големият враг на народа! по-голям от алкохола, наркотиците, корупцията.... Брей... бе! няма ли свободен нар в някой затвор? Аз съм за затвор, бе! За доживотен! без право на помилване! такъв трън в петата на уважаваните, креативни българи! Тъпа, мрънкаща, вредна... Само им дишам въздуха! Ама, и в затвора пак ще дишам! Оооох!
    Тия черни, остро сатирични мисли ми препускат в главата и се питам: Изпростяваме ли, или се опитват да ни направят такива? май успяват? А?