Вчера обащах да говорим за тия две най-важни за бъдещето неща. По важни от бедността и безработицата днес. Всяка година броят на хората се увеличава в световен мащаб. В последните години се наблюдава промяна в климата и какато изглежда, това е трайна тенденция. Всяка зима имаме рекордни студове / у нас/ , които измразяват посевите, всяка пролет имаме наводнения от проливни дъждове и мраз, във дните на цъфтеж и завръз на овошките. После идва сухото лято и оцелелите посеви не успяват да се развият и да дадат добра реколта. За зеленчуците няма поливна вода, а домакинствата са поставени на воден режим. Реките се превръщат в бари и дори в локви. Идва есента, а с нея и пролетните проблеми: наводнения, изровени пътни настилки, ниви под водата. Защо ви казвам неща, които са ви известни, които ви тревожат всяка година? Храните са борсова стока и съответно, цените са обвързани със световните борси. Свидетели сме на ежегодно поскъпване на цените им и у нас. Колкото и да притискаме производители и преработватели, това поскъпване ще продължи. Неизбежно е, заради климатичните промени. По света има пре много гладуваши хора и пре много храна, оставена да се развали, но да не се продаде на по-ниска цена. И у нас има много хора, които не си дояждат, но контейнерите на големите вериги, където се изхвърлят храните с изтекъл срок се охраняват. А, би трябвало тези храни, които са годни, да се предават в хранителни банки и срещу това да има данъчни облекчения! Подобно е и отношението към водата. Който я има, я разхищава, а който я няма - страда. Нейната цена също расте, защото не достига. Ако оставим настрани социалния аспект, който не е маловажен, от правилното управление и съхрнение на водите зависят много неща в производството и преработка на храните. Нито животните могат без вода, нито растенията, нито преработката. Така че, първо, водата трябва да се събира, когато я има. Не е нещо ново. Правили са го хилядолетия преди нас в Египет и Месопотамия, където климатът е бил подобен на нашия сега. Представете си онова време, когато не са имали /уж/ днешните знания, днешната техника, електричество, и са съумявали да изградят и управляват водопреносна мрежа, поддържаща земеделието, водоснабдяването, имали са фонтани и бани... Това - тогава. А днес? Някаква жена се възмутила, че в центъра на Севлиево има фонтан, който не спира. И, защо не? Фонтанът е затворен воден кръг! Той не ощетява  подложените на сух режим севлиевци? Значи, вместо да се търсят, разработват и прилагат нови техники и технология за експлоатация на водата, най-лесно, вдигат цената, въвеждат режима и готово. Резултата ще, както във финансовия сектор - от обедняване към по-голямо обедняване. Нужно е пролетните и есенните води да се събират и то не в огромни водоеми, а в каскади от такива, за да се намали риска от преливане, или скъсване на стена. Нужно е поливно земеделие, и то чрез изграждане на системи за капково поливане. България е благословена с достатъчно за тази цел вода и плодородна земя, която се чуди как да продаде. Сега най-активни купувачи били китайците. Не знам. Но, май не остана какво от ресурсите си да продаваме. Огромна грешка! Скъпа грешка! Има вече нови методи за водоподаване за битови нужди във време на суша, нови технолгии, пестящи вода. Те трябва да влязат в ежедневието на хората. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Не допустимо е питейна вода да се ползва за поливни и промишлени нужди. Те трябва да се задоволяват от вода преминала някаква степен на очистване. Почти всичко от каналната вода / отпадната/ може да се използва: гъстата утайка представлява разтворени био елементи и стават за тор, следващата  по етап вода е за поливане. Промишлеността трябва да си затвори кръга. Много важен елемент са горите. Те гарантират по голям валеж, пазят почвата от ерозия, задържат влага в почвата. Така че, стоп на поголовната сеч, на продажбите на гори, на пожарите, които са почти изцяло по човешка вина! Старт на залесяването. Има много горски терени, които са " голища" вследствие сеч, или пожари, но се водят гори. Не ни трябват гори на хартия, а истински, дишащи гори. Всичко това ще даде известна сигурност в земеделието и животновъдството. Ако са опазени от наводнения, пожари, суша, те имат начини да се борят с градушките, болестите, паразитите, ще останат мразовете. Както изглежда, може да се намери решение и на този проблем. В дворовете се палят отньове против слана, завиват се със слама посевите, против измръзване. Дали нещо такова може да се направи за големите земеделски площи? Това е задача за иноваторите в тази област и те, със сигурност ще я решат, ако се заемат с нея. А, трябва. Ако България насочи малкото си финансови ресурси в такива програми, ако успее да си спечели външно финансиране при условия, гарантиращи, че ще са нейни ползите от крайния резултат, тя ще може наистина да стане фактор. Както вървят сега нещата, все вървим след събитията, вместо да ги управляваме и да предотвратяваме вредните, ние ще се сринем още по-надолу и Сомалия ще ни се стори богата.