Ще се опитам да направя кратък разбор. Според майският календар, света свърщва на 21.12.2012. За нас светът аха да свърши от поне 20 години. Тази година е специална. И предишните 3 бяха години на кризи, но тази е белязана от свръх безработица, свръх обедняване, хипер скок в цените на горива, ток, вода, едно голямо наводнение, едно голямо земетресение, много обещания и много оправдания и един терористичен атентат. Такова нещо не е имало у нас от атентата в църквата Света Неделя. На всичко отгоре, трябва да се готвим за избори. Но, те ли са ни важни сега? От няколко години наблюдаваме дълги засушавания, силни мразове през зимата и през пролетта, когато овошките цъфтят, както и силни валежи през пролетта, водещи до наводнения. Това говори, че спешно трябва да изработим стратегия и да насочим инвестиции към намаляване щетите от природни бедствия, към управление и съхранение на водите, към стабилизиране и развитие на селското стопанство и преработвателната промишленост. От това зависи бъдещият ни суверинитет и благополучие. Вместо това, Г-н Борисов смята да бори безработицата с концесии. Вече е дал енергетиката и златото, плажовете, водата, ред е на земята. От това, по-тесногръдо и недалновидно управление - здраве му кажи! Той сам отчете важността на бързото стабилизиране и възход на селско стопанство и прерабтка, а действията му са в друга посока. България има много тежки и неотложни проблеми. Безработицата и бедността е стратегически. Той няма да се реши с магистрали и концесии. Решението е: силни общински бюджети, насочени към капиталови проекти в строителството и храните. Има възможности за финасиране, ако не се изземват от техните фискове за държавния, ако се насочат евро пари към общински проекти, ако се създадат фондове, захранващи такива проекти и гарантиращи ги, в случай на проблем с друг вид финансиране. Друг много голям проблем е обезлюдяването на селата, което води до неподдържане и разруха на инфраструктурата. Трябва да се върнат хората там. Това може да стане само, ако се стартират проекти в земеделието и животновъдството, в едно с преработка на продукцията им. Така ще се отворят работни места и хората ще имат причина да се върнат в домовете си и да работят по един от стратегическите проблеми - храни. Така ще живнат общините и селските райони, ще се облекчат големите градове и ще се балансира долу - горе гъстотата на населението. Така ще може да се разработват ресурсите на цялата страна. Не е малък проблема със здравето и структурата на народа: възраст, образование, етнос. Народа е болен, слабо образован, не е в крак с нуждите от специалисти за бизнеса, силно сегментиран със завихрени сили на триене между сегментите. Това спешно трябва да се промени. Няма да стане с етническо противопоставяне, гета, празно говорене и различно прилагане на законите./ Според човека/. Крайно време е да се спре със соченето с пръст и да се заработи задружно за обща кауза - изправяне страната на крака! Образованието да не е толкова общо, а да се съобрази с нуждите на трудовия пазар. Да се включат най-новите технологии, за да могат хората да са подготвени. Бизнесът да създава свои кадри, като отпуска стипендии и приема стажанти, които после да работят в съответната фирма. Да се спре с преиграването за права, свободи, грижа за детето, толерантност. Крайно време е да се наблегне на обратната страна на медала: задължения, отговорност, наказания. Та, преди да започнем да мислим за избори, трябва да помислим за тия неща. Тези теми трябва да влязат в платформите, но и да се обвържат със срокове, финансиране, лица и отговорност. Едва тогава ще имаме смислен избор и може би, ще си направим труда да идем до урните. Загубихме достатъчно време! Трябва да наваксваме и то бързо!