Много проблеми се ступаха в правосъдния сектор. Накрая станаха световен проблем! Замислих се за този сектор. Каква е задачата му. Какво очакваме от него, защото му плащаме издръжката! Значи, нуждаем се от него. ПРАВО - СЪДИЕ! Как го тълкувате? Място, където се съди правилно! Т.е, според закона, а не според човека. Място, където се защитава правото, синоним на справедливост! И идват въпросите: Какво е право? Кой и защо пише законите? Значи, правото бива лично, обществено, държавно! Те би следвало да се припокриват като концентрични кръгове. Най-големият - държавното право. В него се вписва общественото. А, в него множество лични правди. И, понеже няма начин едно лично право да не застъпи друго, трябва да се съобрази с по-висшето - обществено право. Т.е, да защитим онова, което гарантира общественото право. На пример: Всеки човек има правото на храна, подслон, работа, образование, лечение... Но, не всеки ги има. Този, който ги няма, започва да краде. Имаме противоречие на две лични правди: Правдата на лишения от елементарни права и правдата на окрадения. За да сме справедливи, трябва да разделим двете правди и да отсъждаме за всяка по отделно. Да видим, кой е отговорен за лишенията на единия и да въздадем справедливост. А, паралелно с това, да накажем кражбите. Такива би трябвало да са законите на една правова държава, но не са. Нашите не са. Те се пишат и приемат в парламента. Там са хората, които ние избираме и овластяваме на всеки 4 години, а понякога и по-често. Щом влязат в тази сграда, те забравят кой и защо ги е овластил и се подчиняват на волята на партии, лобита, групировки... За това и законите са написани така, че да защитават всеки друг, но не и дребните лични интереси. От там страдат и общественото, и държавното право. Освен това, отделните закони не са харомонизирани по между си и между тях има сериозни луфтове. Това дава възможност за " живот на ръба". Ще рече, не е правилно, но е законно! Тези закони се тълкуват и прилагат от правосъдната система. Те са виртуозите, които познават тази правова / законова/ територия по-добре от създателите И. Така че, не е чудно, че магистратите, адвокати, и всякакви служители от сферата живеят най-вече " рисково"! На ръба! За това и от давна върви клишето: Кой е казал, че правосъдие и справедливост се припокриват? За жалост, това клише не е лишено от смисъл. На против! Точно е! И, аз се питам, кога правосъдието прогони справедливостта от дома И? Защо? Да... Не само у нас правдата си няма дом! А, трябва! Иначе, как да има свое убежище, свои защитници? И, щом няма кой и как да я брани, защо трябва да поддържаме тази скъпа система? Има ли, според вас достаен, чист юрист, когото да изберем за мястото на Марковска? Чисти ли са заклелите се вече конституционни съдии? А, новият главен прокурор? Аз не съм забравила, че онези " бедни" юристи и техните близки, дето се облажиха по морето, все още са на ключови позиции. Не съм забравила и как се замете алкохолната обедна почивка на един магистрат. Не знам! Много искам, правдата да се върне в дома си и да намери своите защитници! Не знам дали е възможно! Съмнявам се!

  Тази тема я взаимствах от сутрешното съботно предаване на Нова: Събуди се. Първият ми импус беше да се включа и да опонирам, но се овладях и реших, че ще е по-ефективно да направя тема в блога си. Малък преразказ: Г-жа Мика Зайкова защитамваше трудолюбието българско, а Васил Иванов и Петьо Блъсков нападаха. До колко имат основание да го правят, до колко то е тяхно убеждение, или е хрумка на сценариста - не знам, но, факт е, че имаме много ренегати, които правят всичко възможно да очертаят дълбока разделителна линия между себе си и народа!
   Какви бяха аргументите на двамата господа? Кремиковци - недоразумение на соца,отровило Софийското поле, поговрките от сорта: работата не е заек да избяга, учи, мама, за да не работиш, аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат... Петьо Блъсков се върна на клишето за многото пустееща земя, която, ако бяха работливи, безработните щяха да работят.
   Васил Иванов, млад човек, какви спомени има той лично, за да коментира Кремиковци, трудовите навици на предишното поколение, Бай Ганьовщината... Това много ме ядоса! Блъсков, който от както го помня все е вестникар, тръгнал да говори: Ми какво да им плащам на продавачите? Неквалифициран труд! Но се жали, че за два месеца, няма желаещи да станат продавачи! Такова неуважение, такова обидно отношение към хората, които си продават труда... И този човек, който не е явление, а такива - дал господ много по земите ни, искат всеотдайност, лоялност, креативност... Естествено! Щом се отнасят към наетия труд по този начин, да получат в отговор тарикатлък, скатавки, подлизурство и въобще - нищо полезно! Скъсаха се двамата да опонират на Зайкова и да обиждат народа, сякаш те не са част от него! Самият замисъл: един срещу двама говори за позицията на сценаристите!
   Много бих искала да разбера, след като за тия хора няма нищо по-долно от народа им и нищо по-лошо от страната им, къде мислят, че ще са добре дошли? Вярват ли, че някой ще ги преценява отделно от народа и страната им? Наистина ли си вярват, че са добрата извадка? Ако не ми възпаляваха бурния гняв, щях да се изумявам дълго време, опитвайки се да ги разбера и да си ги обясня! Няма да обяснявам, че земеделието е толкова сложно технологично занимание, колкото енергетиката, само че, по-рисково. Няма да обяснявам, че излишен труд няма! В това число и грубия физически труд! Въпросните лица няма да се опретнат и да го свършат! Но, толкова го презират, че смятат за ненужен разход заплащането му! Ако вестникарите смятат, че света ще свърши, ако спре пресата да излиза - грешат! Животът ще си продължи и без тях! Но, ако спрат да работят заетите в различни производства и услуги - ще има зор! Да напомня гръцките стачки, които блокират живота не само в Гърция, а и в съседните страни!
   Мога да продължа много дълго, но ви моля да се акцентирате върху ренегатството на хората, които се смятат за публични лица, за елит!

 На преклонна възраст почина Патриарх Максим. Неговото опело е главна тема днес. Покрай нея вървят и други: Кой ще е новият глава на църквата? Какъв да е той? Да се променя ли устава и защо? Защо сега? Какви имоти управлява църквата...
  На фона на тази кончина и повдигнатите въпроси върви една пълзяща вълна на ислямизация,  едно манипулативно говорене от страна на ислямски духовници и политици от ДПС. Веднага се набива в съзнанието въпроса за ролята и значението на църквата. Ако се отговори правилно на този въпрос, ще се отговори и на следващите: Какъв да е новият патриарх, кой да бъде и трябва ли да се промени устава, за да стане изборът възможен... Мисля, че нашата църква е много далеч от онова, което миряните очакват от нея. Днес се коментираха тия теми и по Нова. Имаше говорителка и от страна на църквата, която се държа доста отблъскващо. Според нея, миряните трябва да търсят църквата и свещениците, а не те тях. Те трябвало да работят за благото на църквата, а от там и на своето, но духовното свое благо! Изборът на нов Патриарх бил отговорност на клира. Не паството трябва да припознае лидера си, закрилника и обединителя си, а Синода! Много странно! Отсреща стои една активна работа с хората, за да бъдат привлечени в джамията. Има благотворителност, занимания, обучение, помощ от всякакво естество. Хората, които имат материални и духовни нужди намират в джамията онова разбиране и отношение, каквото търсят. От страна на църквата имаме един отец Иван от Нови хан, който се бори и се грижи за бездомните. Не виждам нещо от страна на църквата, което да помогне на делото му, макар и той да е част от нея. Имаше още един такъв виден свещеник, Саръев, който също не получава нужната подкрепа. Миряните, обаче, ги припознават за свои духовни водачи и опора! Задавам си въпроса: Миряните ли съществуват заради Църквата, или Църквата, заради миряните? Това, че Църквата се вижда в някаква специална роля, с някакъв специален статут, който не И позволява да се принизи до паството е дълбоко порочен! Има и нещо друго, записано в книгите на и за Църквата. Всеки човек, бидейки творение на Бог е и негов храм! Църква, в превод, означава събор на единоверци. Сиреч, много " живи храмове", събрани заедно, служат на миряните, които са неосъзнати " Божи храмове" да се осъзнаят и делото им е Служба Богу! Та, как изпълнява тази си служба Българската църква? Също като народните избиратели. И те са осъзнали се представители на народа, които трябва да работят за него, но, получавайки тяхното доверие, започват да работят за себе си, за партията си, за спонсорите си. Имаме две власти: светска и духовна. И двете власти са се откъснали от народа, на когото трябва да служат и работят за себе си и за спонсорите си. Ако това не е проблем - кое е?

 На последък ми се набива в очите името на Г-жа Марковска. Около нея и върху нея се изсипа толкова кал, че с фадрома да я ринеш! Хора, които не я познават, чули, познавали някого, някой казал... И, Марковска стана чудовище! Да беше само тя! На всички нива, щом някой се оформи като разпознаваема личност, вкупом тръгват да го компрометират! Той не бива да вири над тях! Питам, ако в степта от ниски треви няма храсти и дървета, къде ще намерите сянка? Това, разбира се е иносказателност и надявам се няма нужда да я обяснявам. За жалост, все ме опровергават! Искам дебело да подчертая: Колкото повече " големи" личности имаме, толкова по-добре за нас! Оставете ги да пораснат! Дайте им възможност да се развият! Имаме нужда от тях! Но, от вас зависи, дали ще раждат полезен, или отровен плод! За това, следете развитието им и стопирайте отклоненията, а не да ги сечете до дъно! Всеки има в живота си по-големи, или по-малки грешки! Всеки има нещо, което не иска да показва! Защо тези хора да нямат? Защо само те трябва да се смачкват заради това? Та, те са нашата надежда да се изправим! Към тях трябва да се привържем, за да може да не ни прекършат бурите, докато растем! Не е задължително да даваме същия плод! Важно е те да ни крепят, до като пораснем. Не за пръв път си обезглавяваме елита! За това и днес нямаме елит, в истинския смисъл на думата, а изплувал какардак! Неговото място е на дъното, но той е от горе и се сили да ни управлява, поучава, да ни формира... Добре си помислете, какви хора трябва да подкрепим и да им помогнем да израснат! Към тях после ще можете да се прикрепите, ако те позволят! Сегашният " елит" не го позволява. Той много се страхува, да не порасне някой " бор", " ела", или друго благородно дърво! Сипват сол в корените на всяка издънка, която дава знак за благородство! И, ние повтаряме тяхните действия! После се оплакваме от лоша политика, лоша интелигенция, лоша култура, лощ бизнес, здравеопазване.... Ами, как да бъде? Ние, доброто сме го убили, преди да го видим!

 Изглежда няма връзка между въпросите, но... Не мислех да пиша за лекарите, но в последните няколко дни те присъстват в медийното пространство. В предишни теми писах колко голям риск стана бременността  и раждането. Толкова много смъртни случаи, че... зачестиха смъртните случай и на малки деца и на болни от лечими болести. Много хора се оплакаха публично от лошо отношение към тях в здравните заведения, от подправени, или скрити документи, уличаваши лекари, или заведение в нарушение. Далеч съм от идеята да отричам заслугите на лекарите, които са спасили много животи. Но, няма да отрека и правото на хората, които се оплакват от отношението  и резултатите от лечение. Ако преди те не са имали чести основания за това, сега все по-често имат повод да се оплачат! И, на кого? На арменския поп? Не знам защо всички жалби, за които се знае че няма да има отклик се пращат при арменския поп? Защо жалбите на пострадали от лечение не очакват удовлетворителен отговор? Защото, те трябва да търсят удовлетворение чрез съд, а там не работят лекари. Казват, гарван, гарвану око не вади. Струва ми се вярно. Трудно ще намерите лекар, който да обяви публично, че колегата му е сбъркал, защото утре и той може да сбърка! Лекарите са хора и грешат, както всички останали! Но, техните грешки се заплащат с живот, или с инвалидност! Какво може да се направи? Преди да се търси решение, трябва да се търси отговор на въпроса, Защо? Защо все по-често имаме лошо отношение към пациента, пренебрежително, " бакалско"... Защо тези хора, които би следвало да са  най-чувствителни към чуждата болка станаха безчувствени? Първо, защото нямат избор! Здравето, болестта, лечението станаха стока! Чувствителният бизнесмен губи пари. Държавата не финансира чувства и съпричастност. Здравните заведения са търговски дружества, а здравните служители - търговски служители. Има едно постоянно търсене на финансови резултати. Другите, здравните - те са на по-заден план. Кой чувствителен лекар би издържал? Той трябва да обръгне! Да спре да гледа на пациентите като на хора, а като на материал, от който трябва да спечелят, но да не го губят! Ако го изгубят, нещо, което на последък се случва все по-често, трябва да замажат случая, за да не се отрази на крайния  резултат! В този смисъл, и лекарите и пациентите са жертви. Жертви на държавната система. Има някой неща, които не могат да се третират като стака и с тях не може да се търгува. Животът и здравето са такива! Вярата е такова! Сигурността и спокойствието на всеки човек е такова! Гарантирането на правата му са такива! Но, системата не ги е отделила в специална група със отделен статут. Това са търговски браншове!  На запад има правна практика " про боно". Ползва се от бедни хора, нуждаещи се от защита. Има социален пакет за здравна помощ, гарантираща спешната помощ, живото спасяващи манипулации. И тук уж е така, но, не съвсем. Вярата, сигурността, личното пространство и спокойствието в него... Тия неща са изоставени на самотек... Отново виждам проблема в държавната система и политиката, водена от нея. Много проблеми трябва да намерят решението си преди старта на предизборната надпревара. Изстрадалият народ ще ги търси, за да избере. Нямат време парламент, партии, обществени организации... Нямат време! Дневният ред е зададен, посоката е показана, остава да се изработят готови стратегии, които да се борят за одобрение! Дали е ясно на играчите? Съмнявам се. Като ги слушам как мажат...
   Мъжете! Да! Днешната жена се еманципира толкова много, че стана по-мъж от мъжете! Работи по-вече, носи по-вече, знае и може по-вече, не бяга от всякакъв вид битки... Мъжете се изгубиха. Трябва да се съревновават по мъжество с жените! Но, всяка жена иска да открие в коравия мъж до себе си кавалер. Странното е, че ако някой мъж демонстрира финес, кавалерство, такт - смятат го за Женчо, или Гей. Дори излезе и придоби народност нов термин: КЪЦИТА. Също както Златки и Калинки! Вярно е, че златотърсачките и мнимите специалисти с дипломи са за заклеймяване, но защо и галантността, и финеса на мъжете? Защо тяхната изтънченост дразни и предизвиква агресия? Какво постигат сами за себе си мачовците - мъже и жени? Не дай си боже въпросният Женчо да има по-добри постижения в спорта, или интелектуален потенциал! Тогава, той трябва да се смачка! Защо?Всички искаме една благоприятна, спокойна, сигурна среда за живот, а сме готови да унищожим всичко, което би я направило такава! Защо?